Алоин

Повечето от нас, които сме вярвали в полезните свойства на алое, имаме малък брой растения или в саксии, или в нашата градина, за да имаме пряк достъп до пресни листа. Някои ги използваме в ежедневието си за направата на сокове или за извличане на гела за грижа за тялото, докато други просто искат да имат свежи листа, когато възникне извънредно състояние, напр. изгаряне, одраскване, сърбеж и т.н. При всички нас изразът „от производството до потреблението“ звучи много приятно за нашите уши. Освен удовлетворение, това ни съдава и чувството за сигурност, тъй като никой друг не посредничи между природата, която произвежда, и нас, които произвеждаме един напълно натурален продукт. Но имат ли учените същото мнение като нас?

Научната общност е разделена на две групи по отношение на безопасността на продуктите от алое.

Едната група твърди, че използването на алое вера е безопасно за консумация от хората, а другата група предупреждава да се използва с голямо внимание поради съдържанието му на антрахинони, един от които е и алоинът. Повечето са съгласни, че антрахиноните, намиращи се в листата на алое (включително алоин), са полезни за човек по различни начини, стига да се използват в малко количество.

Това „малко количество“ обаче не може да бъде точно определено от научната общност. Невъзможността за определяне на общоприети граници е причината за това, че законодателството за съдържанието на алоин в препаратите е много различно в различните страни.

Тук да отворим една скоба, за да ви припомним, че IASC поставя като граница на препаратите за пиене 10 ppm (parts per million), а FDA смята за безопасни за външна употреба препаратите със съдържание на антрахинони до 50 ppm.

Добра теория, но това, което интересува всички нас, е дали нашите препарати и употребите, които избираме, са безопасни.

Ще подходим към въпроса чрез числа и всеки един от нас да си направи изводите.

Първо, да поясним, че не всички листа съдържат еднакво количество алоин. Един млад лист (earlyflowering) съдържа 100 единици алоин в момента, в който един зрял лист може да съдържа и до 400 единици.

Ние сме призовани да обелим и измием правилно листото и гела, така че да намалим количеството алоин в нашия краен продукт.

Други фактори, влияещи върху процентното съдържание на антрахинони, са сезонните колебания на температурата, местните климатични условия и други.

Един повреден от зимния студ лист има многократно по-голямо количество алоин от неповреден лист през лятото на същото растение. Това се отразява и на цвета на гела. При един висококачествен лист гелът е кристално чист, докато при повреден лист гелът е сив до наситено червен.

Ако използвате листа с непрозрачен гел, тогава съдържанието на алоин в гела, който ще получите, ще бъде най-малко 50ppm и се увеличава пропорционално на оцветяването му.

Ако обелите правилно един лист, който съдържа висококачествен гел, и го изядете или го използвате директно в сок, без да го измиете, тогава количеството на алоин в гела е около 35 ppm.

Но ако го измиете старателно, тоест да остане в съд с вода за най-малко 10 минути и след това да го изплакнете обилно с вода, тогава количеството на алоин, което съдържа гелът, възлиза на около 10 ppm.

Цифрите, които споменаваме, не са произволни, нито сме ги копирал от друг източник. Те идват от многократни експерименти и измервания на алоин по три различни начина, които фирма “EVIO” е направила, и те са свързани с листа, получени от нашите насаждения в Крит.

Трябва да подчертая, че при измерванията, които направихме, използвахве проба алоин с висока чистота.

Ако използвахме по-евтина проба с по-малка чистота, щяхме да стигнем до „по-добри“ числа от тези, които отбелязвам.

Важно е да разберете, че границата, която поставя IASC (10ppm), природата не я дава от само себе си.

Трябва да работиш усилено, за да успееш.

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *